Más allá del deber. La respuesta del servicio exterior español ante el Holocausto. La labor del diplomático español desde la Legación de España en Bulgaria.
“En un breve ensayo escrito durante la Segunda Gran Guerra, George Orwell advertía que nuestra civilización carece de una ‘vitamina psicológica’ que evite de una vez y para siempre la tendencia a caracterizar enteras comunidades políticas, culturales o religiosas como intrínsecamente perversas y, en casos extremos, a buscar su exterminio. Para el autor, el antisemitismo era, y por desgracia sigue siendo, resultado de esa carencia colectiva, que tuvo su más terrible expresión en el Holocausto.
Aquel fallo de civilización todavía conmueve nuestras conciencias y constituye un recuerdo permanente de las simas en las que puede perderse el ser humano cuando se deja guiar por la tentación totalitaria.
Algunos individuos tomaron la decisión existencial de oponerse a la aniquilación sistemática de otros seres humanos. Esos héroes fueron, entre otros, un grupo de funcionarios del servicio exterior español que, más allá del deber, salvaron la vida de miles de judíos durante el Holocausto. Lo hicieron corriendo riesgos extraordinarios, siguiendo el imperativo de humanidad y dando pleno sentido a la Mishná 5 del Talmud jerosolimitano ‘quien salva una vida, salva al mundo entero: quien salva una vida redime a la humanidad’.”
(Extractos del prólogo de José Manuel García-Margallo, ministro de Asuntos Exteriores y de Cooperación, pronunciado durante el acto de inauguración de la exposición “Más allá del deber. La respuesta del servicio exterior ante el Holocausto” dedicada a aquellos diplomáticos y funcionarios del Servicio Exterior de España que salvaron la vida de un gran número de judíos durante el Holocausto. Madrid, 27 de noviembre de 2014).
La Embajada de España en Sofia rinde homenaje al diplomático español
D. Julio Palencia Tubau
Ministro Plenipotenciario en la Legación de España en Sofia entre 1940 y 1943.
Entre 1939 y 1941 Bulgaria mantuvo una postura de neutralidad oficial en la segunda contienda mundial, favorecida por la decidida gestión del rey Boris III y por el propio pueblo búlgaro. Posteriormente, Alemania forzaría un acercamiento de Bulgaria a las potencias del Eje, que se materializó finalmente en una alianza estratégica que se prolongaría hasta septiembre de 1944.
En su labor al frente de la legación española durante ese periodo, el diplomático español Julio Palencia Tubau se comprometió con la defensa de los judíos residentes en Bulgaria amenazados por la legislación antisemita dictada por el Gobierno búlgaro a instancias de la Alemania nazi.
Esta legislación se proponía acusar y sentenciar a judíos, que en aquel momento constituían en Bulgaria una comunidad de cerca de 50.000 personas, de los cuales se estima que 15.000 eran de origen sefardí. Los ciudadanos judíos debían, en consecuencia, ser apartados del resto de la población, sus actividades comerciales eran restringidas, y se prohibía su participación ciudadana, derechos de propiedad, o acceso a la educación. Estas medidas irían endureciéndose progresivamente, hasta la adopción de decretos de deportación a partir de 1943.
En marzo de 1943 en Sofia ya se dejaban sentir las duras represalias contra los judíos y adquirían credibilidad los rumores que apuntaban a un convenio secreto firmado por el Gobierno búlgaro y la Alemania de Hitler para deportar a campos de concentración a miles de judíos de Bulgaria. Desde la legación de España en Sofia, el 16 de marzo de ese mismo año, Julio Palencia inició una contundente defensa de la vida, derechos y propiedades, de judíos de origen sefardí en Bulgaria.
En la esfera política, Palencia denunció sistemáticamente la legislación antisemita dictada por el Gobierno búlgaro y llevó a cabo intensas gestiones para evitar la persecución y exterminio de los judíos en Bulgaria. En la esfera consular, Palencia Tubau agilizó y administró la tramitación de salvoconductos, pasaportes y documentos de viaje que permitieron la evacuación de Bulgaria de aquellos judíos perseguidos, salvándolos de la deportación y ejecución.
El decidido compromiso de Julio Palencia le llevó a adoptar, y facilitar su protección bajo pasaporte español, a los dos hijos menores del comerciante judío Leon Arieh, ejecutado, en un episodio que tensó las relaciones con las autoridades de Alemania, quienes solicitaron que el Gobierno de Bulgaria declarara al diplomático español “persona non grata”.
El compromiso ético y la labor humanitaria de Julio Palencia son hoy reconocidos internacionalmente. El Ministerio de Asuntos Exteriores de España y la Embajada de España en Sofia en particular rinden merecido homenaje y guardan la memoria de este insigne diplomático español que protegió y ayudó a salvar las vidas de centenares de judíos perseguidos en Bulgaria durante el Holocausto.
El 28 de octubre de 2010 fue inaugurada una placa conmemorativa en el edificio que alberga la Cancillería de España en Sofia, que honra la memoria de quien fuera Ministro Plenipotenciario de España en Bulgaria, entre 1940 y 1943.
Възпоменание за Хулио Паленсия Тубау
Отвъд границите на дълга. Как испанските дипломатически служби отговарят на Холокоста.
Делото на един испански дипломат от Легацията на Испания в България.
„В кратко есе, написано през Втората световна война, Джордж Оруел предупреждава, че на нашата цивилизация й липсва „психологическият витамин“, който веднъж за винаги да пресече склонността да охарактеризира цели политически, културни или религиозни общности като изначално покварени и, в крайни случаи, да се търси тяхното изтребване. За автора антисемитизмът е бил, и за съжаление, продължава да бъде резултат от този колективен недостиг, чието най-ужасно проявление е Холокостът.
Този провал на цивилизацията все още разтърсва съзнанието ни и се е превърнал в неизтриваем спомен за бездните, в които човешкото същество се изгубва, когато се остави да бъде водено от тоталитарното изкушение.
Но има и хора, които вземат екзистенциалното решение да се противопоставят на системното изтребване на други човешки същества. Сред тези герои са и група служители в испанските дипломатически служби, които, отвъд границите на дълга, спасяват живота на хиляди евреи по време на Холокоста. Поемат небивал риск, следвайки повика на човечността и придават пълен смисъл на Мишна 5 от еврейската Талмуда, че „който спаси един живот, спасява цяла вселена: който спаси един живот, изкупва вината на цялото човечество“.
(Откъс от речта на Хосе Мануел Гарсия-Маргальо, Министър на външните работи и сътрудничеството, по време на откриването на изложбата „Отвъд границите на дълга. Как испанските дипломатически служби отговарят на Холокоста“, посветена на дипломатите и служителите в дипломатическите представителства на Испания, спасили живота на голям брой евреи по време на Холокоста. Мадрид, 27 ноември 2014 г.).
Посолството на Испания отдава почит на делото на испанския дипломат
Хулио Паленсия Тубау,
Пълномощен министър в Легацията на Испания от 1940 до 1943 год.
През периода 1939 - 1941 г. от Втората световна война, България запазва официален неутралитет благодарение на решителните действия на цар Борис ІІІ и на самия български народ. По-късно, под натиска на Германия, страната се сближава със силите на Оста, и установява стратегически съюз, продължил до септември 1944 год.
През онези години испанската легация е оглавявана от испанския дипломат Хулио Паленсия Тубау. Той поема мисията да защити българските евреи, попаднали под ударите на антисемитския закон, приет от българското правителство по настояване на нацистка Германия.
Законът разрешавал евреите да бъдат обвинявани и осъждани. В България те наброявали около 50.000 души, от които 15.000 - от сефарадски произход. Евреите трябвало да бъдат отделени от останалата част от обществото, да бъде ограничена търговската им дейност, били лишени от гражданските права, както и правото на частна собственост и достъп до образование. Тези мерки стават все по-безпощадни, докато на края, пред 1943 г., е приет декрет за депортирането им.
През м. март 1943 г. в София вече се усещат жестоките гонения на евреите и слуховете за таен пакт между българското правителство и хитлеристка Германия за депортиране в концентрационни лагери на хиляди евреи, изглеждат все по-правдиви. На 16 март същата година, от Легацията на Испания в София, Хулио Паленсия повежда борба за защита на живота, правата и собствеността на българските евреи от сефарадски произход.
В политическо отношение, Паленсия непрекъснато разобличава антисемитското законодателство, прието от българското правителство и решително се противопоставя на преследването и изтребването на евреите в България. В консулско отношение, Паленсия Тубау ускорява и ръководи издаването на пасавани, паспорти и документи за пътуване, благодарение на които преследваните от закона евреи от България са евакуирани и спасени от депортиране и екзекуция.
Воден от дълбока съпричастност, Хулио Паленсия осиновява двете деца на екзекутирания еврейски търговец Леон Арие и успява да ги защити, като им издава испански паспорти. Постъпката на Паленсия внася напрежение в отношенията с германските власти, които настояват пред правителството на България испанският дипломат да бъде обявен за „персона нон грата“.
Днес етичната съпричастност и хуманитарното дело на Хулио Паленсия намират международно признание. Министерството на външните работи на Испания и по-конкретно Посолството на Испания в София отдават заслужена почит и помнят този забележителен испански дипломат, защитил и помогнал за спасението на стотици евреи, подложени на преследване в България по време на Холокоста.
На 28 октомври 2010 г. на сградата на канцеларията на Посолството на Испания в София бе поставена и открита паметна плоча, като знак на уважение и спомен за делото на Пълномощния министър на Испания в България в периода 1940 – 1943 г.